Вместо визитна картичка:
Казвам се Маргарита Янчева Стангър.
Аз съм пъстра личност – с две професии и с многобройни интереси… И да, сбъднала съм и продължавам да сбъдвам мечти… Някои от моите сбъднати и в процес на сбъдване мечти са: Да изучавам науките/професиите, които ме вълнуват в най-престижните световни университети в съответните области. (Изучавах интериорен дизайн в HDK Goteborg – Швеция и психология в ГПС МЧС России – Санкт Петербургский Университет. ) И в процес на сбъдване – Да посетя, респективно да се докосна до културите на възможно максимален брой държави.
Третата и част от четвъртата десетилетки от моя живот, преминаха в едно между континентално вълнуващо пътешествие… Пътешествие с възходи и падения, трудности и успехи, динамики и застои… Пътешествие, което запълваше глада от знания…, което ме научаваше и разгръщаше личността ми всяка секунда, всеки час, всеки ден… години… Пътешествие, в чийто процес попивах университетски знания, и в същото време – изучавах света като турист.
Пътешествие, което бе започнало във въображението ми още през втората десетилетка на моя живот – „лудите” тийнейджърски години в художествената гимназия (в часовете по история на изкуството например и/или между редовете на историческите романи, които обичам)… Пътешествие, което бе продиктувано от силното ми желание да опознавам човека – неговата природа и достижения (силата на мисълта и творческият му потенциал)… Така през годините успях да посетя всички европейски държави, части от Азиатския, Африканския, и Американските континенти… В някои държави бях за кратко, а в други разучавах и попивах от културите им с години… Сдобих се с 2 дипломи за висше образование, множество сертификати, добро владеене на цели 7 езика (като не изключвам в това число и родния/майчиния, чиито чуждици в него ми се поясниха още по-добре.) и мнооооогооо… спомени… Изучавах, научавах и попивах човешката история, култура и бит, за да се сдобия с най-важното знание за себе си, или по-точно, с отговор на въпроса: Защо моята любознателна душа на пътешественик е избрала българската култура и битие за инкарниране?
Колкото повече опознавах Света – толкова повече се завръщах към своите корени… Към България… И ето ме тук – творяща и трупаща нови опитности, отново на родна земя.
Не, моето пътешествие още не е приключило!
Все още има неразгадани от мен кътчета на тази Планета.
Докато изследователската ми душа използва това тяло, всяко вдишване и издишване – ще бъде насочено в онази посока, която е най-близо до задоволяване на душевните ми нужди и стремежи. В бъдещите ми пътувания към опознаване на Света, само изначалната и крайната точка ще е константна. Тази точка се нарича България. Защото разбрах къде е моето място. „Камъкът си тежи на мястото”- гласи наша народна поговорка… Завърнах се към родни земи, за да бъда себе си, за да разгърна цялостно творческия си потенциал и мисъл – без да се налага да правя компромиси, поради несъвместимост от морални принципи или други особености на народопсихологията, която е пропита дълбоко в корените ми.
Ето как е започнало моето пътешествие:
Родена съм на 14. 07. 1981 г. в гр.Бургас, в семейството на бунтари за своето време. Семейство, което в лицето на майка ми – по професия учител и с родова принадлежност към „заклети” комунисти (мъжете в родата – предимно военни), и в лицето на баща ми – 2-о поколение строител, поет, и бунтар с/у комунистическата власт (отнела и присвоила имот и поминък на род, занимаващ се предимно със земеделие и строителство)… семейство – чието съществуване бе толкова нереалистично, дори за мен, като дете. Моите прекрасни родители обаче, се обичаха и ценяха толкова силно, че бяха съумели в радикализма на тази дуалност, да създадат една здрава семейна среда за мен и по-големият ми брат… една пъстрота от свои собствени традиции – подбор на най-доброто от двете крайности. Успяха да ни възпитат и дадат всичко, което знаеха и умееха, като за целта използваха най-хитрите решения и ходове, които може да предприеме родителското тяло – да ни оставят да бъдем себе си, вземайки сами решения и подбирайки сами подходите към нашето бъдеще. От своя страна те само споделяха съвети и впечатленията си относно нашите решения, през призмата на техният личен опит. Материално ни подкрепяха само в случаите, когато мненията ни по даден въпрос си съвпадаха, а морално – дори и в „грешките”…
Дали от уважение към тази свобода на избор, която ми бе дадена или заради заложен в генотипа ми стремеж и влечение към архитектурата – моят първи избор на професия бе сбъдването на една мечта, на баща ми и дядо ми. Те искаха, в родата от инженери и строители (какъвто стана и брат ми), да има и един архитект в мое лице. При подбора на университети, реших че интериорният дизайн е по-лесен и интересен. Е, оказа се по-труден от архитектурата, но затвърди очакванията ми от към пъстрота и разнообразие… Но моята истинска същност винаги се е вълнувала от психологията. Дори силата ми в архитектурата е в Инженерната психология и Ергономията, и ги прилагам във всеки мой проект. И, тъй като човек не може да избяга от същността си, аз изучавах самосиндикално психология, по всевъзможни начини и методи. В живота ми се заредиха случки, ситуации, избори и занимания, свързани предимно с психология, а аз се превръщах все повече и повече в психолог… Докато не назря моментът и нуждата от документ, който да ми дава право да практикувам тези мои влечения и страсти. Така записах да уча второ висше и се сдобих със цели 2 професии – сбъдвайки мечтите си.
Сега, когато пиша всичко това – годината е 2018-а. Аз продължавам да инвестирам в спомени, но и в себереализация, както и не спирам да сбъдвам мечти. Към днешна дата, съм се насочила изцяло към клиничната психология и в частност – онкологията. Горда съм да познавам светила в тази област. Горда съм и от факта, че бях допусната да специализирам за биомагнитен терапевт към екипа на д-р Христо Дамянов, заедно с единственият биомагнитен терапевт в България – Ивета Пашина към Центъра за Интегративна Медицина в Дружба 2, гр. София. Нямам търпение един ден да бъда част от този екип, постигащ чудеса.
Паралелно с това, сбъдвам мечтата си по създаването и разработването на Център, където да има за всекиго по нещо – Център, който да се грижи за добиване и споделяне на знания от материалният и духовният аспект на човек. Създадох този Център в сърцето на стара София и го нарекох: „Лаборатория на Познанието СОН–А”. Поканих приятели с близки интереси и възгледи, но развили се професионално в други житейски сфери… и те откликнаха с радост и готовност за споделяне на знания и умения.
Моето пътешествие продължава. В плановете му има заложени още много цели и достижения…