Прието е, при запознанство с някого, особено когато пътищата ни с хората се пресичат по делови причини, след името си – да заявиш и своята професия. В такива случаи, най-често задаваният въпрос към мен е следният: „Какво е да си психолог в България?”, а моят отговор, обичайно придружен с неволева тъжна гримаса, е: „Вълнуващо и хубаво, защото клиентите ми винаги са ерудирани и интелигентни.”
Ще попитате: „Защо неволева тъжна гримаса?” – Тя е такава, защото нашият манталитет, нашата народо- и етно-психология, обществените неписани закони и рамки са оставили в съзнанието на българина такъв дълбок отпечатък (или, по-скоро, никакво обяснение) за определение на професията – психолог, че се изискват наистина дълбоки знания и компетенция по въпроси, свързани с психологията, за да се обърне човек към услугите на съответният професионалист. Сложно ли го написах? Нека се опитам да поясня какво имам предвид. Преди това обаче, ще ви насоча вниманието към труда на Альона Либина – водещ специалист в сферата на комуникативната психология и развитието на личността, и в частност – нейната селекцията от най-разпространените стереотипи, свързани с тази загадъчна професия. Тя ни предлага да си изберем едно или няколко предложени твърдения, съответстващи най-добре на представата ни за психолозите и психологията, а именно:
- Онова, което позволява да виждаш всичко в другите.
- Това е нещо, с което се занимават екстрасенсите и магьосниците.
- Метод за манипулиране на поведението.
- Един от инструментите на спецслужбите.
- Нещо наукообразно, абстрактно и неразбираемо.
- Изкуствено създадена наука, която се занимава с неща, за които и без друго всички знаят.
- Психологът е човек, който е длъжен да помага на всички.
- Това е един вид представление, включващо „четене на мисли”, фокуси, запомняне на голям брой думи и цифри.
- Психологията се занимава с психическите заболявания.
Избрахте ли си нещо от тази селекция? Ако отговорът е ДА и можехте да видите гримасата ми в този момент, то тя щеше да е тъжна… Макар и представената по-горе селекция да е от изворите на руската народопсихология, тя е доста близка и до нашата – българската. Умишлено съм пропуснала само 8-ми вариант, който няма допирни точки с българската народопсихология. Той би прозвучал смешно, дори и на най-необразования българин.
Освен това и за жалост, много българи не правят разлика м/у психолог и психиатър. Често срещам изказвания от типа: „Аз да не съм луд, че да ходя на психолог?!” Или „Те – Психолозите са по-„изперкали” и от пациентите си”… и т.н., и т.н.
Е, българино! За теб може да е изненада, но психолозите нямат луди пациенти, а психично здрави клиенти.
Да, точно така – клиенти!
Българите, в своето незнание и незаинтересованост, не правят разлика между двете професии и така те приписват работата на психиатъра (да изписва лекарства и да лекува психично болни хора) на психолога.
Друг е въпросът, до колко може да бъде психично здраво обществото ни, при все че в 21 век няма човек, който в стреса на своето ежедневие, поне веднъж в живота си – да не е преживял някаква психична травма, лека форма на депресия, безпокойство и пр. Това в никакъв случай не може да означава, че всички са „луди” (в една или друга степен) и имат нужда от специално внимание. Но не може да отхвърлим и факта, че тези преживявания остават трайни последици в човека – неговата психика и развитието му като цяло.
Може би, именно точно тези преживявания, някъде дълбоко в нас (неосъзнато и инстинктивно), будят онзи страх, който ни възпрепятства за среща с психолог. Може би, защото всеки сам за себе си знае или предусеща, че психично здравото общество е утопия и в съзнанието му изникват страшни образи и картини на лудост, решетки, хапчета и усмирителни бели ризи… А може би, Холивуд е изкривил тези наши представи и/или пък това се е случило някъде по-назад във времето – в периода на комунизма, и/или… просто сме мързеливи да прочетем, да се образоваме по даден въпрос, и сме избрали готовият модел на мислене, който сме попили и научили от нашите родители, приятели, общество…
Лично аз, често си задавам въпросите: Дали обичта ми към психологията щеше да е толкова силна, ако в ранна детска възраст, в една нощна смяна на баба ми (която работеше като медицинска сестра в болницата), не бях видяла плацебо ефекта?! Без онази съдбовна вечер в онко – отделението, където животът на един човек гаснеше, но за сметка на това моят живот поемаше по тясно и строго очертана пътека (без дори да съзнавам това) – дали някога въобще, щях да си задам въпроси, свързани със силата на човешката мисъл и психика?! Със сигурност този съдбовен момент е оставил отпечатък за цял живот. И то какъв?! Това беше моята първа среща със смъртта. Неизбежна психична травма, която бе толкова силна, че съзнанието ми се бе постарало да я изтласка и заключи в хранилището на забравените случки и преживявания на подсъзнанието. Травма, която изплува обратно в съзнанието ми, години след това, когато самата аз имах онко-заболяване и бях на прага на смъртта, но вече бях прочела толкова много психологическа литература, а житейската психология ме бе сблъскала с толкова опитност, че тя се върна по-скоро в помощ към моето оздравяване, напомняйки ми колко силна може да е човешката психика и мисъл…
Но нека да не ви занимавам с предположения и спомени, а по-скоро, да ви синтезирам накратко – що е то човек, психолог и психология:
Значението на думата „човек” – живо същество, което е способно да мисли и говори, и води обществен живот. Човешката субективност разкрива вътрешният му свят, като уникален – свят изпълнен с мисли, чувства, надежди, копнежи, вяра, свобода… Човешкото битие пък ни разкрива свят на търсене и намиране, което дава възможността на човека да избира своето място в заобикаляща го среда сред множеството всекидневни ситуации, които от своя страна отправят предизвикателства към смисъла и волята за завършване на жизненото му дело. Човекът запазва човешкото в себе си, когато „избира да избира”!
Всеки човек има нужда и търси подкрепа в своите житейски избори. Това, което ние получаваме в наследство като манталитет от нашето българско общество, е да търсим тази подкрепа сред нашите приятели, близки и роднини. Така им налагаме те да заемат роли, които изискват обективност и безпристрастие, за да може да дадат правилната подкрепа. По този начин, ние прехвърляме отговорността на специалистите от много научни области в/у своите близки. Но могат ли нашите приятели, роднини и близки да се справят с тези роли и отговорности?! Не, разбира се! Тяхната обич и привързаност към търсещият подкрепа и съвет, са изпълнени с пристрастие и ги лишават от т. нар. „трезв” поглед. А и как един човек може да има такива широки познания във всяка една сфера от битието?!
И така: психологията е едно проблемно поле, подобно на мозайка, изпълнено с феномени. Тези феномени споделят общото качество – преживяване. Те се явяват като състояния на хората, и се противопоставят на факти с обективен произход, които могат да се нарекат „физически свят” и „свят на идеите”. Разбира се, има и „пресечни” светове на биологичната телесност – поведението – и на междучовешката фактичност – социалността. И поведението и социалната реалност носят смесени качества на физическия, на менталния и на идеалния свят, и се описват с противоречивите характеристики на фактичност, субективност и нормативност. Може да се каже, че предметът на психологията е съставен от стилове на мислене, проблеми, факти, концепции, теории и методики за тяхното изследване. Освен това, психологията е и сбор от психологически науки, всяка със свой предмет и специфични методи – трудова, спортна, педагогическа, организационна… От многообразната мозайка на концепции и практики, някои от тях претендират за научност и копират методологията на естествените науки, нап. психофизика и физиологична психология, други като психотерапията често копират особености на лечебните практики. При това, т. нар. социални и хуманитарни науки се занимават с човека и живите същества, които са надарени с творческа активност. Последната е не съвсем предсказуема, а специално човека е свободно същество, чиято активност е принципно непредсказуема и може да опровергае всяка теория.
Следва да заключим, че:
От психологията се очаква да подобри живота на всички хора с проблеми от различно естество, да оптимизира организационните дейности, да подпомага междукултурния диалог, да направи междучовешките отношения ефективни и наистина хуманни. Тук е важно да се отбележи, че предвид индивидуалността и пъстротата на всяко човешко същество, психолога не може да даде готови модели и съвети за разрешаване и подобряване на горе изброените. Не очаквайте това от него! Това, което може да очаквате е път към самите вас – да насочи така вниманието ви чрез правилните въпроси, че вие сами да достигнете до най-подходящият модел и метод за достигане на вашите цели.
„Ти се опитваш да обясниш на този идиот (психотерапевта), а той не разбира! Ти го обясняваш малко по-ясно, а този идиот все още не разбира. Ти го обясняваш още по-ясно и внезапно осъзнаваш, че за пръв път в живота си самият ти го разбираш. Следователно на терапевта не се налага да е прав, а просто трябва да е достатъчно близо, така че да си струва клиентът да положи усилия да се опита да го накара да разбере.“
Бруно Бетелхайм
Предвид широките познания на психолога относно функцията на човешката психика и естеството на онези неща, които й влияят най-силно, не очаквайте от него да ви манипулира или както често се изказват повечето хора – „да ви бърка в главите”, нито пък да ви учи как да постигате същото във взаимоотношенията ви с другите. В живота си дори съм имала случаи и изказвания от приятели от типа: „Ти що за психолог си, като не успя да ми дадеш правилният метод да манипулирам над съзнанието на моята любима и да я накарам да ме заобича?”. Добрият психолог никога няма да си позволи „лукса” да се възползва от тези знания, защото главната му цел е душевно здраве, а не обратното… защото главната му цел са реални и истински резултати, а не създаването на фалшиви реалности…!
Психолозите са изследователи и изобретатели, но не са учени в строгият смисъл, в който са учените физици например. Психолога трябва да се гордее обаче не толкова от статута му на учен, колкото от практическата ценност на душевният живот и от острата необходимост да бъде променян така, че да осигурява едно по-добро качество на социалните и вътрешните светове на хората. Психолога се занимава с най-съкровените феномени, от които се интересуват всички – човешката природа, вътрешните детерминанти на индивидуалната дейност, предназначението на човека.
Пазара на психологическите услуги се разширява все повече и повече. Психолозите се наемат на щатни длъжности в държавни институции, частният бизнес и в неправителственият сектор. Психолога може да бъде и личен консултант и довереник на много хора. Психолозите се ангажират с грамаден брой задачи от практически интерес: преподаване, изследователски проекти, диагностични процедури, практически интервенции, психотерапевтични въздействия, оценяване на персонала, подобряване на публичният имидж на индивиди и институции, съдебни и криминални експертизи, в дизайна на реклами и в маркетингови кампании, и др. Всичките тези дейности много се различават една от друга, но имат и нещо обединяващо в общ план – те имат предвид човешките преживявания и се опитват да ги променят.
Разбира се, психолозите се интересуват също и от: обществени отношения и устройството на социалния свят, от еволюционна биология, физиология, обща теория на системите, информационни технологии и пр. Съществува и добра психологическа практика в университети, болници, училища, бизнес лаборатории, рекламни агенции, частни кабинети.
В реалният предмет на психологията обаче се имат предвид само преживявания, които са значими и достъпни.
Всеки истински психолог е задължително изследовател, ако не е такъв – той бива шарлатан, дилетант или просто чиновник. В резултат на изследвания и проучвания психологът, екипът от специалисти и потребителят на психологически услуги (клиентът) следва да направят важни избори и да вземат конкретно решение. Важно е да се помни, че всички решения биха могли да бъдат и по-добри. В психологическата сфера, както отбелязва Рол Мей: „ Няма идеално решение, такова има само в математиката.”
Казват, че всяка професия наподобява религия, защото се отнася към своето поле на приложение като към нещо свещено. Това напълно важи за истинският психолог – той не решава лични проблеми чрез психологията, а й служи всеотдайно с професионални дела, с целия си живот, той следва да вярва в откритостта на психиката за промяна към по-добро… в противен случай психологията, като професия и практика не би имала смисъл.
Автор: Маргарита Стангър
„Трябва да е просто, защото ако не е просто – просто няма да работи“
„Животът е една картина, която се рисува без гума за триене!„
„Създаваме това, което мислим. Привличаме това, което чувстваме. Превръщаме се в това, за което мечатаем.„
Кликнете 
