Скъпи приятели,
Искаме да Ви направим подарък на всички Вас които взехте или ще вземете участие в нашите групови Арт-терапии през месец юни – обявен от нас за месеца на порасналото дете. Именно защото всяко дете по презумпция заслужава подарък, а и като добър завършек на месеца и темата „Детето в мен“, ние решихме да подарим на Вас – нашите пораснали деца по 1 час индивидуална Арт-терапия, абсолютно безплатно. Датите са 29.06 и 30. 06.2018 г. За повече информация и записване: +359/899 93 99 44
Ето и програмата до края на юни във връзка с груповите Арт-терапии всяка събота.
Официално часа се измества от 18:00 ч., по желание на редовните участници.
Максималният брой участници си остава 12 души, като останалите свободни места към днешна дата 20.06., са 5 бр.
От вас се изисква предварително само потвърждение на телефон: 0899 93 99 44 .
Остават ни до края на месеца още 1 събитие, както следва:
23.06.2018 – Да напишем своя собствена приказка и/или Да нарисуваме свой собствен комикс
Тема: „Детето в мен“
Цели:
– Това творческо начинание помага за фокусиране и насърчава изследването на чувства и проблеми;
– Създаването на комикс и/или приказка помага за спокойствието и подсилва склонността да изразяваме идеите си.
– Придобиване на по-добро усещане за това как сме се чувствали като деца и къде се намираме в това отношение сега. Някакви промени? Сходства?
Очакваме Ви!
Повече за методиката „Детето в мен“ от водещият психолог на събитието Маргарита Стангър:
– Методиката цели разкритието на вътрешните ресурси в човека, възможността да поощри сам себе си, да развие самоувереност и да повиши своята самооценка.
Тя се състои от няколко части, всяка от които помага не само да разберем, но и да се вгледаме дълбоко в себе си в търсене на детето вътре в нас, за да се научим на нетрадиционно мислене (извън заучените обществени рамки), свежи възприятия, спонтанност, способност да вземаме решения и да рискуваме, и още мн.др. нужни ни неща, ако искаме да успеем в житейските начинания.
Защо трябва да търсим именно детето в нас?! : Ние въобще не разбираме, колко бързо порастваме, как лети времето и кога сме се превърнали във възрастни, но онази част в душата ни-частта на детето в нас остава с нас за цял живот. Някои хора съумяват да поддържат и да се вслушват в децата в тях и това са успелите в живота хора. Гарантирам Ви, че във всеки преуспял бизнес мен например, активно живее детето в него. Дори и да не го показва поради факта, че етикецията го изисква и/или поради други съображения. Но неговата смелост у увереност, способността му да поема рискове се дължи именно на доброто му разбирателство с детето в него. Нека помислим!: Какви сме били като деца и какви сме като възрастни?! Детето когато отива да си играе на катерушката не си задава въпроса: Ами ако падна от нея?Да отида ли?. То знае, че може да падне, може дори и да е падало стотици пъти от нея, но радостта от забавлението надделява над страха от падането и детето се впуска в приключението пак и пак, и пак… То е чисто, необременено от предразсъдъци… Сега да видим какво правят възрастните. Възрастните губят повече време в това да се страхуват от неизвестният сценарий на поставените от самите тях цели, да си задават въпросите: Ами ако не успея? Ами ако се проваля и загубя време, пари и пр….? И така те са по-склонни да не предприемат действия към целите си, без да съзнават че губят много повече. Не казвам, че трябва да си представим, че нашите ежедневни занимания и цели, които възрастните гоним са една детска игра, както и че премерването и претеглянето на рисковете е излишно. Напротив! Няма да е много забавно, ако планетата е пълна само с деца – ще настъпи хаос без възрастни, които да поемат отговорност. Това което казвам, е че възрастните трябва да си припомним за детето в нас, да го пазим и поддържаме живо, защото то ни помага да разгърнем творческият си потенциал, помага ни за вземането на важни решения и ни разкрива светът около нас. Именно то- детето в нас е нашето неподправено отражение на нашето истинско вътрешно Аз, на нашата същност, вътрешната ни уравновесеност и жизнеспособност. От друга страна тази малка част от душата ни в лицето на детето в нас, е онази част която помни и съхранява всички неуспехи, страхове, болки, обиди, желания…. И е добре да си ги припомним и като възрастни, за да ги отработим и изчистим, защото те са ни един ненужен товар под формата на травми, които са способни да предизвикат буря от емоции, което пък е сигурен метод за неуспех в начинанията ни – каквито и да са те. Именно детето в нас отговаря за нашето творческо начало, и колкото по- свободно и необременено е то, толкова по-голям е нашият творчески потенциал.